Публикации 2011 година
Архив
2010 година
Mount Athos from БАС on Vimeo.
Свети Александър Невски 02.03.2011 from БАС on Vimeo.
Мощите на св. Максим Изповедник от Атон в Силистра, Варна, София и Пловдив
в.Стандарт
12.07.2011 г.
По покана на Балканско атонско сдружение за първи път в България пристигнаха мощите на свети Максим Изповедник, един от най-големите ерудити на православието. Мощите на светеца се съхраняват в манастира "Св. Павел" в Света гора. Те много рядко са излизали от там. Жестът на атонските духовници да ги изпратят у нас е свързан с 40-годишнината от интронизацията на Българския патриарх Максим и празника на храма "Св. първовърховни апостоли Петър и Павел" в Силистра. Днешният български патриарх е взел неговото име при замонашването си точно преди седем десетилетия.
От 28 юни до 7 юли мощите на Св.Максим Изповедник ще бъдат изложени в Силистра, Варна, София и Пловдив. Пловдивските миряни ще могат да се поклонят пред тях на 5 и 6 юли в храм “Св.Марина”.
Балканското атонско сдружение води преговори до края на годината в България да пристигне една от най-ценните реликви на Атон - иконата "Достойно ест".
Свети Максим Изповедник е живял между 560-622 годинa след Христа. Той се слави като един от най-авторитетните духовни учители. Св. Максим Изповедник е един от най-големите и почитани църковни отци и авторитетни учители на Православието, запечатал верността си към Христа и Църквата с мъченическия подвиг на изповедничеството.
Въз основа на житието на светия подвижник, написано от неговия ученик Анастасий, който го съпровождал неотлъчно в трудностите на заточението, и на превъзходните богословски съчинения на самия св. Максим, Църквата е запазила светъл спомен за неговото дело и го почита усърдно като изряден учител, духовен наставник и небесен покровител на устремилите се към духовна чистота, свещено целомъдрие и придобиването на съвършеното добродетелно познание за Христа.
От 28 юни до 7 юли мощите на Св.Максим Изповедник ще бъдат изложени в Силистра, Варна, София и Пловдив. Пловдивските миряни ще могат да се поклонят пред тях на 5 и 6 юли в храм “Св.Марина”.
Балканското атонско сдружение води преговори до края на годината в България да пристигне една от най-ценните реликви на Атон - иконата "Достойно ест".
Свети Максим Изповедник е живял между 560-622 годинa след Христа. Той се слави като един от най-авторитетните духовни учители. Св. Максим Изповедник е един от най-големите и почитани църковни отци и авторитетни учители на Православието, запечатал верността си към Христа и Църквата с мъченическия подвиг на изповедничеството.
Въз основа на житието на светия подвижник, написано от неговия ученик Анастасий, който го съпровождал неотлъчно в трудностите на заточението, и на превъзходните богословски съчинения на самия св. Максим, Църквата е запазила светъл спомен за неговото дело и го почита усърдно като изряден учител, духовен наставник и небесен покровител на устремилите се към духовна чистота, свещено целомъдрие и придобиването на съвършеното добродетелно познание за Христа.
Мощите на Св. Максим Изповедник идват от Атон
в. Стандарт
15.06.2011 г.
Мощите на свети Максим Изповедник, един от най-големите ерудити на православието, пристигат в България. Десет дни, от 28 юни до 7 юли, православните християни от Силистра, Варна и София ще могат да се преклонят пред тях. Свети Максим Изповедник е живял между 560-622 години след Христа. Той се слави като един от най-авторитетните духовни учители. Неговото име е взел днешният български патриарх при замонашването си точно пред седем десетилетия.
Мощите на светеца се съхраняват в манастира "Св. Павел" в Света гора. Те много радко са излизали от там. Жестът на атонските духовници да ги изпратят у нас е свързан с юбилея от интронацията на патриарх Максим и празника на храма "Св. първовърховни апостоли Петър и Павел" в Силистра.
Инициатор и организатор на поклонението е Балканското атонско дружество. На 14.05.2012 година неговият председател Андрей Кристов бе удостоен със сръбския църковен орден "Св. Сава"-втора степен.
Архијерејска литулргија у обновљеном манастиру Урошевици
Будимљанско-никшићка епархија
14.05.2011 г.
Његово Преосвештенство Епископ будимљанско-никшићки Г. Јоаникије служио је у суботу, 14. маја, на празник Светог пророка Јеремије, Свету Архијерејску Литургију у новообновљеном манастиру Урошевици код Берана. Током Светог богослужења извршен је чин малог освећења манастирске цркве, посвећене Светом Архангелу Михаилу.
Древни манастир Урошевица памти великог и знаменитог краља Уроша I, ктитора манастира Сопоћани, који је био присутан на простору хумске земље, у лимској долини, долини Таре све до Дубровника. Још из његовог времена помиње се манастир Урошевица у којем су живјели монаси, испосници и подвижници, а од давнина је посвећен Светом Архангелу Михаилу, казао је у бесједи током Свете Архијерејске Литургије, коју је служио у обновљеној манастирској цркви, Преосвећени владика Јоаникије. Он је рекао да ова древна светиња памти и Светог краља Стефана Дечанског, великог молитвеника, чудотворца и Божијег угодника, који је, као млади краљ, владао будимљанском жупом.
Не зна се, према ријечима Његовог Преосвештенства, до када је овај манастир био активан. Сматра се да је то било до друге сеобе Срба, оног тешког доба турског ропства, када су Турци порушили све светиње на десној обали Лима, осим манастира Подврха.
“Ова светиња, слава Господу Богу, није престала да буде светиња, нити је изгубила своју светост, ни док је била порушена, јер су је анђели Божији, крилима славе Божије, штитили и народ се око ње повремено сабирао да се на њеним Светим темељима Богу помоли. Ово мјесто, на жалост, дуго је било у рушевинама, а вјерни који су овдје долазили проливали су сузе на њеним Светим темељима, као пророк Јеремија, кога данас прослављамо, који је изливао своје сузе, гледајући порушене зидове Јерусалимске и молио се молитвом пророка Давида. Молитвама Светих и молитвама Божијих угодника, који су овдје претходно живјели и молитвеном заштитом Светог Архангела Михаила, а по жељи народа, који је одувијек чезнуо да се ова светиња обнови, ево, манастир Урошевица васкрсе и његово освећење извршисмо у данима славе васкрсења Христовог“, истакао је Преосвећени Владика.
Манастир Урошевицу обнављају вјера, љубав и братско заједништво. Велики труд и залагање уложио је јеромонах Јеротеј, сабрат манастира Ђурђеви Ступови, који је и током болесничких дана бринуо о радовима на обнови ове светиње, а његову велику жељу подржали су добри и честити људи без којих се не би могла обновити ова светиња. У њихова срца Бог је ставио добру намјеру, те прискочише и охрабрише ово богоугодно својом ријечју, добром вољом, љубављу и значајним прилозима.
“Ова светиња, слава Господу Богу, није престала да буде светиња, нити је изгубила своју светост, ни док је била порушена, јер су је анђели Божији, крилима славе Божије, штитили и народ се око ње повремено сабирао да се на њеним Светим темељима Богу помоли. Ово мјесто, на жалост, дуго је било у рушевинама, а вјерни који су овдје долазили проливали су сузе на њеним Светим темељима, као пророк Јеремија, кога данас прослављамо, који је изливао своје сузе, гледајући порушене зидове Јерусалимске и молио се молитвом пророка Давида. Молитвама Светих и молитвама Божијих угодника, који су овдје претходно живјели и молитвеном заштитом Светог Архангела Михаила, а по жељи народа, који је одувијек чезнуо да се ова светиња обнови, ево, манастир Урошевица васкрсе и његово освећење извршисмо у данима славе васкрсења Христовог“, истакао је Преосвећени Владика.
Манастир Урошевицу обнављају вјера, љубав и братско заједништво. Велики труд и залагање уложио је јеромонах Јеротеј, сабрат манастира Ђурђеви Ступови, који је и током болесничких дана бринуо о радовима на обнови ове светиње, а његову велику жељу подржали су добри и честити људи без којих се не би могла обновити ова светиња. У њихова срца Бог је ставио добру намјеру, те прискочише и охрабрише ово богоугодно својом ријечју, добром вољом, љубављу и значајним прилозима.
На свечаности, уприличеној овим поводом, Владика Јоаникије је уручио ордене Светог Саве другог реда великим приложницима г. Андреју Кристову и г. Младену Стијовићу, којима их наша Света Црква одликује за допринос обнови манастира Урошевица. Овом приликом архијерејске грамате добили су најзаслужнији да овај Манастир опет пропјева у славу Богу, а то су: Саша Пешић, Милан Голубовић, Милка Ђукић, Јован Лончар, Ранко Лончар, Мишко Јованчевић, Младен Премовић, Дарко Петрић, Велимир Ђуришић, те Зоран Нишавић и Срђан Радичевић, предсједник и благајник Одбора за обнову храма.
Света Гора-очи в очи с Бога
в. Стандарт
06.05.2011 г.
Пътуването на екипа на в. "Стандарт" нямаше да бъде възможно без изключителната помощ на Балканското атонско сдружение. Организацията е насочила усилията си за пропагандирането на Света гора и събирането на пари за подпомагането на манастирите. Неин президент е Андрей Кристов. Благодарение на него наскоро група от около четиридесет деца - българчета и русначета, посети Света гора. Този уникален десант е пътят, по който отрано поколенията ще разберат какво е православието. И ще работят за него, смята г-н Кристов.
Манастир вместо яхти с шампанско
вестник СТАНДАРТ
неделя,17.04.2011 г.
Президентът на балканското атонско дружество Андрей Кристов намира във вярата цел и спасение от грехопадението
На 30 април 2011 г. Балканското атонско сдружение ще проведе безпрецедентна акция. То ще заведе на Света гора 48 тийнейджъри, деца на руски дипломати, българчета и момчета от други националности. Такава визита до днес общността на полуострова не познава. Те ще прекарат в манастирите два дни. Ще видят как живеят монасите там. Не е задължително да тръгват по техния път, но добре е да видят един различен от техния свят, смятат от сдружението. С особено настроение то се готви да почете и четиридесетилетието от възкачването на Максим за патриаршеския престол, което се навърша тази година.
Андрей Кристов в Москва заедно с отец Виталий (вляво) и Mитрополит Волоколамски Илариан , Председател на външния отдел на Руската православна църква
Какво прави човек, който има много пари. Според авторитетните кинематографи това не е чак толкова хубаво: "Богатите също плачат". Андрей Кристов, мъж с характер, бивш офицер от Съветската армия, награден с орден "Красная звезда" лично от Михаил Горбачов, не споменава да е ронил някакви кой знае какви сълзи. Като констатирал, че парите, които е спечелил, вече са достатъчно много, купил къщи и апартаменти на цялата фамилия (жена и трима синове) в Драгалевци, Бояна, на ул. "Витоша", Банско и морето. За него вече нямало невъзможни неща. Ползвал самолетите като таксита. Наема ги, съобщава точката от земното кълбо, до която иска да го закарат, и излита. Почти по същия начин си поръчвал яхти, луксозни хотели и всички удоволствия, които лишените от неговия късмет виждат само на кино. Почти две години о.з. майорът живял по този сладък начин. Определя ги като най-кошмарните в живота си. (Дайте ми на мене този кошмар, биха казали мнозина, но всичко е въпрос на гледна точка.) И тогава, поне така твърди Андрей, след пресищането идва депресията. От самолети, яхти, чер хайвер, шампанско и сластни парфюми ти се гади, а друго няма. Само червеният партиен билет напомня за някогашната вяра в комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Но къде е тя. Изчезна. И тогава уж нормално, но сякаш изпратен от висша сила на гости идва старият приятел и земляк, майстор на спорта по мотоциклетизъм Игор Третяков. Част от неговия живот също преминава в армията. Два пъти воюва в Афганистан. Какво е преживял там сам той си знае, но в един момент захвърля униформата, напуска съпруга и дъщеря и заминава. Сега е монах Йоан от Света гора. Към миналото и близките си не се е връщал оттогава. Петнадесетина години. Та точно приятелят монах започнал да говори на преситения, депресиран бизнесмен за вярата. Бавно, спокойно, с ефекта на китайска капка. Тогава Кристов решил, че все пак трябва да научи нещо. Започнал да чете: православната Библия, еврейската Тора, Корана, будистка литература. Искал да опознае всички религии, да разбере все пак за какво става въпрос. През 2001 година в продължение само на четиридесет дни Андрей претърпява две огромни загуби: болест погубва по-малкия му брат, а след това баща му. Нещастието като че ли се оказва повратна точка в живота. Отказва се от бизнеса, от сладкия живот на богаташ и се обръща към Бога. Два месеца живее в Света гора. Заедно с монасите е на среднощните молитви, които продължават повече от четири часа. Чисти душата си. Дава пари за изграждането на килия на Йоан Предтеча в Хилендарския манастир. Помага на двадесетте свети обители на общността. Със свои средства и помощта на приятели ремонтираха разрушения от бомбардировките на НАТО руски храм в центъра на Белград. За това благородно дело руският патриарх Кирил го награждава с високия орден "Серафим Саровски". Най-старият манастир в Черна гора "Архангел Михаил" бе възстановен пак с активната помощ на добри християни. Бившият боец пак бе начело на армията благодетели. И получи висш сръбски орден "Свети Сава".
На 19 ноември 2010 година Андрей Кристов регистрира Балканско атонско сдружение. Целта му е да пропагандира православния начин на живот, основан на опита на светогорските монаси, Там, където той е битувал в най-чист вид. Да знаят за него по целия Балкански полуостров.
Обществото без идея и вяра е в грехопадение, твърди Кристов. Какво му остава тогава: разврат, наркотици. Знам го от личен опит. Преди получавах удоволствие от уиски и секс, сега удоволствието ми е на Света гора. Неслучайно в един от манастирите "Ватопед" принц Чарлз има килия.
На 30 април 2011 г. Балканското атонско сдружение ще проведе безпрецедентна акция. То ще заведе на Света гора 48 тийнейджъри, деца на руски дипломати, българчета и момчета от други националности. Такава визита до днес общността на полуострова не познава. Те ще прекарат в манастирите два дни. Ще видят как живеят монасите там. Не е задължително да тръгват по техния път, но добре е да видят един различен от техния свят, смятат от сдружението. С особено настроение то се готви да почете и четиридесетилетието от възкачването на Максим за патриаршеския престол, което се навърша тази година.
Андрей Кристов в Москва заедно с отец Виталий (вляво) и Mитрополит Волоколамски Илариан , Председател на външния отдел на Руската православна църква
Какво прави човек, който има много пари. Според авторитетните кинематографи това не е чак толкова хубаво: "Богатите също плачат". Андрей Кристов, мъж с характер, бивш офицер от Съветската армия, награден с орден "Красная звезда" лично от Михаил Горбачов, не споменава да е ронил някакви кой знае какви сълзи. Като констатирал, че парите, които е спечелил, вече са достатъчно много, купил къщи и апартаменти на цялата фамилия (жена и трима синове) в Драгалевци, Бояна, на ул. "Витоша", Банско и морето. За него вече нямало невъзможни неща. Ползвал самолетите като таксита. Наема ги, съобщава точката от земното кълбо, до която иска да го закарат, и излита. Почти по същия начин си поръчвал яхти, луксозни хотели и всички удоволствия, които лишените от неговия късмет виждат само на кино. Почти две години о.з. майорът живял по този сладък начин. Определя ги като най-кошмарните в живота си. (Дайте ми на мене този кошмар, биха казали мнозина, но всичко е въпрос на гледна точка.) И тогава, поне така твърди Андрей, след пресищането идва депресията. От самолети, яхти, чер хайвер, шампанско и сластни парфюми ти се гади, а друго няма. Само червеният партиен билет напомня за някогашната вяра в комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Но къде е тя. Изчезна. И тогава уж нормално, но сякаш изпратен от висша сила на гости идва старият приятел и земляк, майстор на спорта по мотоциклетизъм Игор Третяков. Част от неговия живот също преминава в армията. Два пъти воюва в Афганистан. Какво е преживял там сам той си знае, но в един момент захвърля униформата, напуска съпруга и дъщеря и заминава. Сега е монах Йоан от Света гора. Към миналото и близките си не се е връщал оттогава. Петнадесетина години. Та точно приятелят монах започнал да говори на преситения, депресиран бизнесмен за вярата. Бавно, спокойно, с ефекта на китайска капка. Тогава Кристов решил, че все пак трябва да научи нещо. Започнал да чете: православната Библия, еврейската Тора, Корана, будистка литература. Искал да опознае всички религии, да разбере все пак за какво става въпрос. През 2001 година в продължение само на четиридесет дни Андрей претърпява две огромни загуби: болест погубва по-малкия му брат, а след това баща му. Нещастието като че ли се оказва повратна точка в живота. Отказва се от бизнеса, от сладкия живот на богаташ и се обръща към Бога. Два месеца живее в Света гора. Заедно с монасите е на среднощните молитви, които продължават повече от четири часа. Чисти душата си. Дава пари за изграждането на килия на Йоан Предтеча в Хилендарския манастир. Помага на двадесетте свети обители на общността. Със свои средства и помощта на приятели ремонтираха разрушения от бомбардировките на НАТО руски храм в центъра на Белград. За това благородно дело руският патриарх Кирил го награждава с високия орден "Серафим Саровски". Най-старият манастир в Черна гора "Архангел Михаил" бе възстановен пак с активната помощ на добри християни. Бившият боец пак бе начело на армията благодетели. И получи висш сръбски орден "Свети Сава".
На 19 ноември 2010 година Андрей Кристов регистрира Балканско атонско сдружение. Целта му е да пропагандира православния начин на живот, основан на опита на светогорските монаси, Там, където той е битувал в най-чист вид. Да знаят за него по целия Балкански полуостров.
Обществото без идея и вяра е в грехопадение, твърди Кристов. Какво му остава тогава: разврат, наркотици. Знам го от личен опит. Преди получавах удоволствие от уиски и секс, сега удоволствието ми е на Света гора. Неслучайно в един от манастирите "Ватопед" принц Чарлз има килия.
Синът се върна при предците
вестник СТАНДАРТ
17.04.2011 г.
Съветски майор изминава пътя от Украйна през Далечния изток и Берлин, за да намери истината в Света гора
Андрей Кристов се определя като руснак от български произход. Той, съпругата му Лилия и синовете имат наше гражданство. Най-малкият Никита дори е роден в София преди 13 години.
Самият Андрей дошъл на бял свят в град Черновци на границата между Румъния и Молдова, днес в Украйна. Това станало през 1961 година. Намира българските си корени някъде в Русенския край, където през освобождението от турско робство са живеели неговите прадеди. Допуска, че неговото Кристов, идва от нашенското Христов. В архивите на град Русе намерил родословното си дърво. На тази основа получил и наше гражданство. Нещо повече, покойният тогавашен кмет и приятел Димитър Калчев му казал, че името на неговия прапрадядо Иван Иванов Христов е вписано сред загиналите герои на паметника на Шипка.
- Как според вас, г-н Кристов, вашите прадеди от Русенско са попаднали в Украйна и кога е станало това?
- Винаги съм се интересувал от произхода на фамилията ми. Чувах, че в семейството често се употребяваха някакви странни български думи като чиляк, домат. По-късно научих, че след войната с Турция император Александър поканил семейства на загинали войници да дойдат и живеят Русия. Моите предци били военни, установили се във Воронеж. Но баща ми се е родил в Сибир.
- Защо?
- По време на Втората световна война, когато София е била съюзник на Берлин, Сталин е гледал на българите като на врагове. Дядо ми е бил старши офицер. Прогонили го заедно с останалите в Сибир. Много били избити. Там се родил баща ми. После отново са се върнали в Черновци. Аз пък съм от там.
- Защо станахте военен?
- Сред детските мечти за космонавт и т.н. военен е единствената професия, която съм искал. Всички вкъщи са били такива. Завърших Висше военно командно училище с отличен. После ме изпратиха в Далечния изток. Там, където е роден баща ми и е служил дядо ми. Това не е Сибир, а тайгата. Тя е два пъти по-силна.
- Съпругата ви има ли български корени?
- Кой знае. Тя е моя съученичка. Лилия. Оженихме се, когато бях в четвърти курс. Тогава Съветският съюз решаваше много лесно демографските проблеми: до всяко военно училище правеше педагогически или медицински институт. Това обяснява защо жените на повечето офицери са учителки или медицински сестри. Освен това военните се считаха за добра партия: голяма заплата, униформа, престиж.
- Добър офицер ли бяхте?
- В Сибир не беше леко. Какъв съм бил, се разбира от факта, че два пъти ме повишаваха предсрочно. Като майор заемах длъжност на полковник и завърших службата си в Берлин. Работих по изтеглянето на съветските войски от Германия.
- Защо сте изоставили такава успешна кариера?
- След разпадането на Съветския съюз офицерите трябваше да се върнат там, където са били мобилизирани. Аз не се приемах нито за руски, нито за украински боец, а за офицер на СССР. Не исках да полагам никаква нова воинска клетва. Каквато и да е тя. Освен това видях как се променя Германия. Имам военно инженерно и икономическо образование. Реших да вляза в бизнеса, въпреки че въобще не обичам тази дума.
- И накъде се насочихте?
- След пет години в Германия вече имах много приятели. Един от тях беше търговският директор на радио-телевизия "Дойче веле". Казваше се г-н Кристоф.
- Да не ви е роднина?
- Не, разбира се, може да е българин, французин, не знам. Просто Кристо. Той ме научи на много неща и като се върнах в Черновци, направих първата частна телевизия в Украйна. Лицензът на ТВА е от 1992 година. Покривахме половината република. Всичко беше наред, докато не се появиха мутрите. И ние като вас не минахме без тях. Казаха ми, че трябва да продам веднага телевизията. Не казвам принудиха ме. Въпросът бе поставен така, че просто друга алтернатива нямаше. Приятели ме посъветваха да побързам.
- Сигурно ви е било много трудно. Как продължихте?
- Пак се сетих за Германия. Започнах да изнасям сушени плодове: лук, шипки, домати. Това ме доведе в България. Тук имаше много евтин лук, плодове, зеленчуци. Продължих с износ на български хранителни продукти. Преместих се да живея В Горна Оряховица. През 1998 година ме намериха трима мои приятели от Черновци. Бяха фактори във фирмата "Лукойл". Искаха фирмата да стъпи в България. Станах генерален директор регистрирах "Лукойл- България". Работих усилено. С грешки, без грешки. Напуснах няколко месеца по-късно. Преместиха ме в Сърбия. Пак да изграждаме "Лукойл". Занимавах се и с други неща. Бяха печеливши.
- Трудно ли ви беше да се откажете от бизнеса и сладкия живот?
- След моя съученик Йоан вкъщи дойдоха и атонските монаси. Аз отидох там. Нещо ме караше с всяко камъче или клонче да се отнасям като със светиня. Ще бъда откровен: ако тук на пет идиоти има един нормален свещеник, то там е обратното.
- За тези думи и двамата ще берем ядове.
- Не крия: вярвал съм в партията. Няма КПСС, трябва да вярваш в нещо друго. Никой не може да ми отнеме това право.
- Твърдите, че и животът на богатите не е много щастлив.
- Да, ако нямаш цел. А аз бях решил материалните си проблеми. Постигнах всичко в бизнеса. Стигнах върха. Нямах цел, освен да харча пари на поразия. В такива моменти човек си мисли, че е велик. И когато потънеш съвсем в грехопадението, идва моментът, в който, поне с мен така се случи, се удряш по главата и се питаш какво правя. Прецених, че е време бизнесът да бъде поет от млади, модерно мислещи хора, които знаят езици. Дадох всичко на синовете си Игор (29) и Павел (25) и се оттеглих.
- Как семейството ви прие това ваше решение?
- Много положително, защото аз съвсем бях забравил за него. Дори със съпругата ми се венчахме повторно - този път в църква. За сметка на това пък двамата ми синове живеят с любимите си, както е прието да се казва, на семейни начала. Нещо, което аз не приемам.
Макар и омагьосан от Света гора, манастирите, живота на монасите, обсебен от вярата, Андрей Кристов твърди, че няма да стане монах като своя съученик и приятел Йоан. Факт е, че много пъти са го карали и той е отказвал. Счита се за човек напълно нормален. Пелигрим. Ненавижда фанатизма. Счита, че това е най-лошото проявление в религията. При първото му стъпване в Света гора никак не му е било лесно. Тялото не било подготвено за тежките служби. Цяла нощ на колене. Но издържал. Човек не е длъжен да живее като монасите, смята Андрей Кристов, но добре е да види. За да има пример.
Андрей Кристов се определя като руснак от български произход. Той, съпругата му Лилия и синовете имат наше гражданство. Най-малкият Никита дори е роден в София преди 13 години.
Самият Андрей дошъл на бял свят в град Черновци на границата между Румъния и Молдова, днес в Украйна. Това станало през 1961 година. Намира българските си корени някъде в Русенския край, където през освобождението от турско робство са живеели неговите прадеди. Допуска, че неговото Кристов, идва от нашенското Христов. В архивите на град Русе намерил родословното си дърво. На тази основа получил и наше гражданство. Нещо повече, покойният тогавашен кмет и приятел Димитър Калчев му казал, че името на неговия прапрадядо Иван Иванов Христов е вписано сред загиналите герои на паметника на Шипка.
- Как според вас, г-н Кристов, вашите прадеди от Русенско са попаднали в Украйна и кога е станало това?
- Винаги съм се интересувал от произхода на фамилията ми. Чувах, че в семейството често се употребяваха някакви странни български думи като чиляк, домат. По-късно научих, че след войната с Турция император Александър поканил семейства на загинали войници да дойдат и живеят Русия. Моите предци били военни, установили се във Воронеж. Но баща ми се е родил в Сибир.
- Защо?
- По време на Втората световна война, когато София е била съюзник на Берлин, Сталин е гледал на българите като на врагове. Дядо ми е бил старши офицер. Прогонили го заедно с останалите в Сибир. Много били избити. Там се родил баща ми. После отново са се върнали в Черновци. Аз пък съм от там.
- Защо станахте военен?
- Сред детските мечти за космонавт и т.н. военен е единствената професия, която съм искал. Всички вкъщи са били такива. Завърших Висше военно командно училище с отличен. После ме изпратиха в Далечния изток. Там, където е роден баща ми и е служил дядо ми. Това не е Сибир, а тайгата. Тя е два пъти по-силна.
- Съпругата ви има ли български корени?
- Кой знае. Тя е моя съученичка. Лилия. Оженихме се, когато бях в четвърти курс. Тогава Съветският съюз решаваше много лесно демографските проблеми: до всяко военно училище правеше педагогически или медицински институт. Това обяснява защо жените на повечето офицери са учителки или медицински сестри. Освен това военните се считаха за добра партия: голяма заплата, униформа, престиж.
- Добър офицер ли бяхте?
- В Сибир не беше леко. Какъв съм бил, се разбира от факта, че два пъти ме повишаваха предсрочно. Като майор заемах длъжност на полковник и завърших службата си в Берлин. Работих по изтеглянето на съветските войски от Германия.
- Защо сте изоставили такава успешна кариера?
- След разпадането на Съветския съюз офицерите трябваше да се върнат там, където са били мобилизирани. Аз не се приемах нито за руски, нито за украински боец, а за офицер на СССР. Не исках да полагам никаква нова воинска клетва. Каквато и да е тя. Освен това видях как се променя Германия. Имам военно инженерно и икономическо образование. Реших да вляза в бизнеса, въпреки че въобще не обичам тази дума.
- И накъде се насочихте?
- След пет години в Германия вече имах много приятели. Един от тях беше търговският директор на радио-телевизия "Дойче веле". Казваше се г-н Кристоф.
- Да не ви е роднина?
- Не, разбира се, може да е българин, французин, не знам. Просто Кристо. Той ме научи на много неща и като се върнах в Черновци, направих първата частна телевизия в Украйна. Лицензът на ТВА е от 1992 година. Покривахме половината република. Всичко беше наред, докато не се появиха мутрите. И ние като вас не минахме без тях. Казаха ми, че трябва да продам веднага телевизията. Не казвам принудиха ме. Въпросът бе поставен така, че просто друга алтернатива нямаше. Приятели ме посъветваха да побързам.
- Сигурно ви е било много трудно. Как продължихте?
- Пак се сетих за Германия. Започнах да изнасям сушени плодове: лук, шипки, домати. Това ме доведе в България. Тук имаше много евтин лук, плодове, зеленчуци. Продължих с износ на български хранителни продукти. Преместих се да живея В Горна Оряховица. През 1998 година ме намериха трима мои приятели от Черновци. Бяха фактори във фирмата "Лукойл". Искаха фирмата да стъпи в България. Станах генерален директор регистрирах "Лукойл- България". Работих усилено. С грешки, без грешки. Напуснах няколко месеца по-късно. Преместиха ме в Сърбия. Пак да изграждаме "Лукойл". Занимавах се и с други неща. Бяха печеливши.
- Трудно ли ви беше да се откажете от бизнеса и сладкия живот?
- След моя съученик Йоан вкъщи дойдоха и атонските монаси. Аз отидох там. Нещо ме караше с всяко камъче или клонче да се отнасям като със светиня. Ще бъда откровен: ако тук на пет идиоти има един нормален свещеник, то там е обратното.
- За тези думи и двамата ще берем ядове.
- Не крия: вярвал съм в партията. Няма КПСС, трябва да вярваш в нещо друго. Никой не може да ми отнеме това право.
- Твърдите, че и животът на богатите не е много щастлив.
- Да, ако нямаш цел. А аз бях решил материалните си проблеми. Постигнах всичко в бизнеса. Стигнах върха. Нямах цел, освен да харча пари на поразия. В такива моменти човек си мисли, че е велик. И когато потънеш съвсем в грехопадението, идва моментът, в който, поне с мен така се случи, се удряш по главата и се питаш какво правя. Прецених, че е време бизнесът да бъде поет от млади, модерно мислещи хора, които знаят езици. Дадох всичко на синовете си Игор (29) и Павел (25) и се оттеглих.
- Как семейството ви прие това ваше решение?
- Много положително, защото аз съвсем бях забравил за него. Дори със съпругата ми се венчахме повторно - този път в църква. За сметка на това пък двамата ми синове живеят с любимите си, както е прието да се казва, на семейни начала. Нещо, което аз не приемам.
Макар и омагьосан от Света гора, манастирите, живота на монасите, обсебен от вярата, Андрей Кристов твърди, че няма да стане монах като своя съученик и приятел Йоан. Факт е, че много пъти са го карали и той е отказвал. Счита се за човек напълно нормален. Пелигрим. Ненавижда фанатизма. Счита, че това е най-лошото проявление в религията. При първото му стъпване в Света гора никак не му е било лесно. Тялото не било подготвено за тежките служби. Цяла нощ на колене. Но издържал. Човек не е длъжен да живее като монасите, смята Андрей Кристов, но добре е да види. За да има пример.
Килията на Пайсий може да е музей,ако България поиска
в. ТРУД
05.03.2011 г.
Методий (41 г.) е игумен от десет месеца. По произход е сърбин. Той води делегация от Света гора, която е в България за 3 март и за честването на годишнина от смъртта на патриарх Кирил. Духовниците са тук по покана на Пловдивския митрополит Николай, администрацията на президента и Балканското атонско сдружение.
- По какъв повод сте в България, Ваше всепреподобие?
- Ние идваме като делегация на светия Кинотис (изпълнителната власт)на Света гора. Дойдохме за националния празник на България. Много съм радостен, идвайки тук за първи път в България, при единоверци.
- Колко са монасите в Хилендарския манастир?
- 35.
- С петима повече от монасите в Зографския(българския).В какви отношения са двата манастира?
- Отлични. Вярвам, че в исторически аспект не е имало по-добри отношения.
- През 2004 г. вашият манастир прострада от тежък пожар. Успяхте ли вече да го възстановите?
- Поправили сме около 40 на сто от това, което изгоря.
- Как финансирахте ремонта?
- От Центъра за опазване на светогорското наследство, помогна ни сръбското правителство и Руското атонско сдружение.
- В Хилендарския манастир има едно място, много ценно за всички българи - там е килията, в която Паисий Хилендарски е написал “История славянобългарска”. В какво състояние е тя?
- След пожара нямахме място и направихме някои ремонти. Там в момента живее архимандрит Стефан. Той е голям приятел с игумена на Зографския манастир. Дядо игумен му заръча, щом живее в килията на Паисий, да пише книги като него и да се прослави.
- В България се появиха информации, че килията е превърната в склад, че в нея има само боклуци. Така ли е?
- Това беше преди пожара. Не бе склад за ненужни неща, а хранилище за стари етнографски предмети.
- В нашия вестник сме пускали снимки на килията в лош вид.
- Сега сме я ремонтирали. Ние не искахме да правим килиите модерни. Искахме да запазим автентичния им стар вид.
- Правени ли са постъпки тя да стане музей?
- Преди време делегация от България постави мраморна плоча, на която на български и гръцки пише чия е била килията. Никой не е поискал нещо специално от нас. Ние имахме нужда от място заради пожара. Затова я дадохме за живеене.
- Готови ли сте да дадете килията за музей, ако България го поиска?
- За такива радикални промени трябва да се вземе разрешително и от Центъра за опазване на светогорското наследство. Но в това отношение ще помогнем и ние. Имаме готовност. Не сме против - дори искаме да го направим. Ако ни се поиска от българска страна, ще вземем разрешително от центъра.
- Говори се, че в горите около Хилендарския манастир се укриват сръбски военнопрестъпници. Вярно ли е?
- Това абсолютно не е вярно. При пожара дойдоха пожарникари и видяха, че той е предизвикан от пукнатини в комина. Югозападната част на манастира сляга, основите поддават и от това са се образували много пукнатини по комина.
- Това какво общо има със слуховете?
- Защото при пожара се носеше слух, че Караджич е бил в манастира и англичаните са направили пожар, за да го изкарат. Това, разбира се, не е вярно. Просто пожарът е бил предизвикан от тези пукнатини в комина.
- Възможно ли е да падне забраната за жени да посещават Атон? Живеем в XXI век, светът се променя, може би има надежда и Атон да се промени.
- За тази забрана няма значение, че сме в XXI век. Тя има връзка със същността на монашеския живот. Всеки манастир - и извън Света гора, има нужда от уединение. При нас специфичността е, че са събрани 20 манастира близо един до друг. И забраната се разпрострира и върху околната територия.
- Вярно ли е, че няма дори женски животни?
- Не. Има кокошки, котки.
- Трудно ли се живее в Атон?
- За всеки, който е избрал този живот, не е трудно.
- Ето, вие пътувате, виждате другия свят - с телевизия и пр. Как го приемате? Например в България какво ви направи първо впечатление?
-Прилича на Сърбия...
- ...Сърбия прилича на България...
- ...Аз отидох в Света гора от един свят, в който имаше всичко това, за което говорите. И това не е нещо непознато за мен. Но в основата на монашеския живот е обичта към Бога, която помага да се приеме това уединение като нещо естествено.
- Имате ли ток?
- Имаме. Всеки манастир си има агрегат. Когато заминах за Света гора преди 17 г., нямаше ток във всяка килия. Понеже бях свикнал с електричеството, това ми се стори много чудно. Но когато празнувахме 800 г. от създаването на манастира, направихме доста подобрения. Сега има ток в килиите и в целия манастир.
- Как стигнахте до монашеството?
- Монах се става, когато почувстваш, че те е поканил Бог.
- Българската църква има сериозен кадрови проблем - няма достатъчно монаси. Как може да вдигне авторитета си?
-Трябва духовенството да живее съгласно традициите на църквата. И тогава народът ще ги разбира и следва. Не казвам, че сега не е така. Просто е нужно време да се натрупа авторитет.
- По какъв повод сте в България, Ваше всепреподобие?
- Ние идваме като делегация на светия Кинотис (изпълнителната власт)на Света гора. Дойдохме за националния празник на България. Много съм радостен, идвайки тук за първи път в България, при единоверци.
- Колко са монасите в Хилендарския манастир?
- 35.
- С петима повече от монасите в Зографския(българския).В какви отношения са двата манастира?
- Отлични. Вярвам, че в исторически аспект не е имало по-добри отношения.
- През 2004 г. вашият манастир прострада от тежък пожар. Успяхте ли вече да го възстановите?
- Поправили сме около 40 на сто от това, което изгоря.
- Как финансирахте ремонта?
- От Центъра за опазване на светогорското наследство, помогна ни сръбското правителство и Руското атонско сдружение.
- В Хилендарския манастир има едно място, много ценно за всички българи - там е килията, в която Паисий Хилендарски е написал “История славянобългарска”. В какво състояние е тя?
- След пожара нямахме място и направихме някои ремонти. Там в момента живее архимандрит Стефан. Той е голям приятел с игумена на Зографския манастир. Дядо игумен му заръча, щом живее в килията на Паисий, да пише книги като него и да се прослави.
- В България се появиха информации, че килията е превърната в склад, че в нея има само боклуци. Така ли е?
- Това беше преди пожара. Не бе склад за ненужни неща, а хранилище за стари етнографски предмети.
- В нашия вестник сме пускали снимки на килията в лош вид.
- Сега сме я ремонтирали. Ние не искахме да правим килиите модерни. Искахме да запазим автентичния им стар вид.
- Правени ли са постъпки тя да стане музей?
- Преди време делегация от България постави мраморна плоча, на която на български и гръцки пише чия е била килията. Никой не е поискал нещо специално от нас. Ние имахме нужда от място заради пожара. Затова я дадохме за живеене.
- Готови ли сте да дадете килията за музей, ако България го поиска?
- За такива радикални промени трябва да се вземе разрешително и от Центъра за опазване на светогорското наследство. Но в това отношение ще помогнем и ние. Имаме готовност. Не сме против - дори искаме да го направим. Ако ни се поиска от българска страна, ще вземем разрешително от центъра.
- Говори се, че в горите около Хилендарския манастир се укриват сръбски военнопрестъпници. Вярно ли е?
- Това абсолютно не е вярно. При пожара дойдоха пожарникари и видяха, че той е предизвикан от пукнатини в комина. Югозападната част на манастира сляга, основите поддават и от това са се образували много пукнатини по комина.
- Това какво общо има със слуховете?
- Защото при пожара се носеше слух, че Караджич е бил в манастира и англичаните са направили пожар, за да го изкарат. Това, разбира се, не е вярно. Просто пожарът е бил предизвикан от тези пукнатини в комина.
- Възможно ли е да падне забраната за жени да посещават Атон? Живеем в XXI век, светът се променя, може би има надежда и Атон да се промени.
- За тази забрана няма значение, че сме в XXI век. Тя има връзка със същността на монашеския живот. Всеки манастир - и извън Света гора, има нужда от уединение. При нас специфичността е, че са събрани 20 манастира близо един до друг. И забраната се разпрострира и върху околната територия.
- Вярно ли е, че няма дори женски животни?
- Не. Има кокошки, котки.
- Трудно ли се живее в Атон?
- За всеки, който е избрал този живот, не е трудно.
- Ето, вие пътувате, виждате другия свят - с телевизия и пр. Как го приемате? Например в България какво ви направи първо впечатление?
-Прилича на Сърбия...
- ...Сърбия прилича на България...
- ...Аз отидох в Света гора от един свят, в който имаше всичко това, за което говорите. И това не е нещо непознато за мен. Но в основата на монашеския живот е обичта към Бога, която помага да се приеме това уединение като нещо естествено.
- Имате ли ток?
- Имаме. Всеки манастир си има агрегат. Когато заминах за Света гора преди 17 г., нямаше ток във всяка килия. Понеже бях свикнал с електричеството, това ми се стори много чудно. Но когато празнувахме 800 г. от създаването на манастира, направихме доста подобрения. Сега има ток в килиите и в целия манастир.
- Как стигнахте до монашеството?
- Монах се става, когато почувстваш, че те е поканил Бог.
- Българската църква има сериозен кадрови проблем - няма достатъчно монаси. Как може да вдигне авторитета си?
-Трябва духовенството да живее съгласно традициите на църквата. И тогава народът ще ги разбира и следва. Не казвам, че сега не е така. Просто е нужно време да се натрупа авторитет.
Монаси от Атон идват за 3-и март
в. ТРУД
02.03.2011 г.
Игуменът на Хилендарския манастир йеромонах Методий ще води у
нас делегация на монаси от Атон.
Духовниците идват за националния празник 3 март и по повод 110 г. от рождението и 40 г. от смъртта на патриарх Кирил, които се отбелязват на 4 март. Монасите идват по покана от Пловдивския митрополит Николай и от администрацията на президента. Визитата се организира и от Балканското атонско сдружение.
Гостите ще се срещнат с патриарх Максим. След това ще посетят Пловдив. Там ще бъде открит бюст-паметник на Кирил, който е бил и митрополит под тепетата.
Духовниците идват за националния празник 3 март и по повод 110 г. от рождението и 40 г. от смъртта на патриарх Кирил, които се отбелязват на 4 март. Монасите идват по покана от Пловдивския митрополит Николай и от администрацията на президента. Визитата се организира и от Балканското атонско сдружение.
Гостите ще се срещнат с патриарх Максим. След това ще посетят Пловдив. Там ще бъде открит бюст-паметник на Кирил, който е бил и митрополит под тепетата.